Филмовата критика като (потенциален) коректив [Pop Script c Благой Иванов #13]

Този филмарски епизод включва в програмата си:

Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви. Критиката може ли да бъде изкуство? Критиката може ли да бъде обективна? Критиката може ли да бъде наистина ефективна? Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение? Моралът и релативизмът при художествените търсения Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“ Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното? Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч